Сладки картофи

Сладък картоф

Повечето време той прекарва под земята, но това е единствената му прилика с "нашия" картоф.

Може да бъде жълт, оранжев, червен или дори лилав – във всички случаи е сладък. И пълен с нишесте. За разлика от роднината си, картофа, сладкият картоф, познат също като батат, съдържа по-малко вода, което значително намалява трайността му. Ето защо в страните от Централна Америка, откъдето произхожда, го изравят и обработват непосредствено преди приготвяне. Разновидностите с червена кожа и тъмна месеста сърцевина са особено меки, сладки и сочни.

Подобно на картофите, сладките картофи (ipomoea batatas) се измиват, обелват и след това се варят, пекат или пържат. Те могат да се приготвят и небелени на фурна или на парна фурна, след което сърцевината им се изгребва с лъжица. Не само в Мексико, но и в Япония, Китай, Тайван и Тибет улични търговци предлагат горещи сладки картофи, приготвени на скара.

В САЩ печените сладки картофи са част от традиционната вечеря с пуйка в Деня на благодарността. В Перу, Нова Зеландия и тихоокеанските острови, тези картофи се наричат Kumara и често се приготвят пържени под формата на чипс.

В азиатската кухня нарязаните на кубчета сладки картофи са толкова популярно допълващо ястие, колкото и бамбуковите стъбла, китайското зеле, морковите и чушките. В Корея от нишестето на бататите се приготвят специални прозрачни спагети, които се пържат в сусамово олио с моркови, лук, спанак, гъби и люти чушки.
В Китай най-големият производител в света, сушените (на слънце) слади картофи със сол и захар са широко разпространена закуска.

В африканските кухни листата на растението се приготвят както спанака. Единствено в Япония естествената сладост на сладкия картоф се използва за приготвяне на Yokan, изключително сладък, твърд десерт, който освен това съдържа агар-агар, захар и мляко.

В наше време сладки картофи се отглеждат почти във всички топли страни с тропичен, субтропичен и умерен климат. В Европа например това са Италия, Испания и Португалия.

Текст: Райнер Майер