Пица

Пица

Експортният хит от Bella Italia е откритие на неаполитанците.

Тънката основа, която получава апетитния си аромат и леките въздушни балончета в тестото от изпичането във фурна на дърва, се допълва със семпли гарнитури – запазени марки на добрата пица, които лесно се разпознават.

Въпросът за произхода е по-труден. Почти всяка древна култура, като започнем с египтяните и стигнем до жителите на Помпей, е познавала някакъв предшественик на пицата. Римляните принасяли в дар на божествата си изпечен плосък хляб; хората в Китай хапвали тънък подправен хляб, направен от оризово брашно още преди векове, а в Турция пица с месо, наречена лахмаджун, съществува от незапомнени времена.

Първата пица – както я познаваме днес – е изпечена през 18-ти век в каменните пещи на Неапол: плосък хляб от тесто с мая, гарниран с нарязани домати и моцарела, подправен с билки и чесън. Характерният завит край оформя "cornicione" – рамката за съставките – от тогава насам.

Дълго време пицата се смята за храна на бедните. До 1889 г., когато кралица Маргарита Савойска се отегчила от френската кухня. Тя извикала най-добрия майстор на пици в Неапол в двореца си Palazzo di Capodimonte и яла пица в цветовете на италианския трикольор, гарнирана с домати, босилек и моцарела. Така се появила пицата "Маргарита".

Втората "напълно неаполитанска" вариация, пица "Маринара" ("моряшки стил") с домати, чесън, риган и зехтин, също е много популярна днес по целия свят. Благодарение на италианските емигранти, които отварят пицарии в цяла Европа и Северна Америка, и двете пици стават известни в цял свят.

Този триумфален марш е последван от многобройни и често пъти по-малко вкусни за съжаление пици. Поради тази причина майсторите на пица от Неапол създават "Associazione Verace Pizza Napoletana" през 1984 година – асоциация, която пази неаполитанския оригинал и присъжда печат за качество на избрани пицарии.

Текст: Ким Льоклер